География

Сателитна снимка на Южна Корея

Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета — Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток иИзточнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².(Кликнете тук за хипервръзка към он-лайн карта на Южна Корея)

Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². ВеригатаТебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Таебаек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.

Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметра в Сеул до 1 470 милиметра в Бусан.

Допълнителна информация

Сеул

Сеул е столицата на Южна Корея, най-големият град и икономическият, политически и културен център на страната. С население надхвърлящо 10 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от почти 24,5 милиона души е вторият най-голям метрополен регион в света и обхваща столичния град, агломерацията Инчхън и почти цялата провинция Кьонги-до. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул. Столичният град е разделен от широката близо километър река Хан-ган. В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан.

Районът на Сеул е населен от повече от две хиляди години, а самият град е създаден през 18 г. пр.не.е. като столица наПекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията Чосон и в периода на Корейската империя. Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а четири от тях са включени в Списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство - Чонмьо  – храмът в чест на кралете от династията Чосон (1392-1910 г.), дворецът Чхандоккун , Кралските гробници на династията Чосон  и крепостта Хвасон

Южнокорейската столица се счита за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така се явява дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.

Сеул е домакин на XXIV Летни олимпийски игри (17 септември 1988 — 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII Световно първенство по футбол (31 май 2002 — 30 юни 2002).

Информация за Сеул

История на Корея

По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията Кочосън през 2333 пр.н.е. от владетеля Тангун. Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от Манджурия. След многобройни войни с китайската империя Хан, тя се разпада в края на 2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата на Ранните корейски държави.

Дворецът Гьонбок, построен по времето на династия Чосън

През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, катоПуйо, Окчо, Тоне и Самхан. През 1 век пр.н.е. започва епохата на Трите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави — Когурьо, Пекче и Шила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с Китай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях и Суй.През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на 7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,но на север се обособява държавата Пархе (Бохай), управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.

През последните години на династията Чосън Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на Корейска империя, но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на Втората световна война японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от Съветския съюз и Съединените щати.

Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, Студената война и изострящите се отношения между СССР и САЩ довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова — на партизанина-комунист Ким Ир Сен на север, и на крайнодесния политик Ли Синман на юг. През 1948те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 Северна Корея напада южна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР и Китай подкрепят режима на Ким, а САЩ и ООН — този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.

Интересни факти от Корейската История